Априлски Ваканционни Занимавки

Априлската Ваканция идва.

Ако няма на кого да поверите децата си, доведете ги при мен. Възраст – всякаква.

Цена на ден 10 лв с осигурена храна.

Всеки ден ще е различно тематичен.

Записване на телефон 0897969029.

Варна, ул. Парижка Комуна

Вижте събитието във Фейсбук

 

СЪБОТНО-НЕДЕЛНИ ЗАНИМАВКИ

Слънчевият свят организира СЪБОТНО-НЕДЕЛНИ ЗАНИМАВКИ за деца от 3 до 12 години.

Всяка събота и всяка неделя от 10 до 12 часа. (възможна е промяна на часовете).

Когато ви се наложи да отидете някъде или да свършите нещо, а се чудите къде да оставите децата си – доведете ги при  ЗАНИМАВКИТЕ.

Обаждайте ни се, от понеделник до петък за съответния уикенд или ден, на телефон 0897969029.

4 лв на час. За второ дете от същото семейство цената е на половина.

 

Занимавки за деца

В Слънчевият свят най-централното, важно и интересно място е мястото на децата.

За тях организирах местенце в гр. Варна,  което нарекох Занимавки за деца, и където заедно ще учим, докато играем, ще    творим и много ще се забавляваме.

Работя с деца от 5 до 12 годишна възраст.

Това са деца от полудневните групи в градините и училищата и ученици от 1-ви до 6 клас.

    

Занималнята работи през учебно време и през ваканциите:

- Полудневна занималня (7:30 – 13:00 или 13:00 – 18:30)

12 лв с включена храна — обяд, плодове, минерална вода и др. 

9 лв без обяд.

- Има и възможност за почасови занимавки

4 лв на час.

- За ваканциите предлагам целодневна заетост.

Осигурявам вземането на детето Ви от /воденето, ако е втора смяна/ училище или полудневната група на детската градина и безопасното му придвижване до/от занималнята.

Taксите се заплащат в края на изтеклата седмица. Изчисляват се според присъствените дни.

Занималнята е в близост до Руското училище, Трета гимназия, училище “Димчо Дебелянов”, детски градини.

ЗАПИСВАНИЯ:

на тел. 0897969029 – Ани Костова или във Фейбук: Слънчевият свят

 

още от лятото

Лятото хубаво се протегна,

влезе в септември без да му пука.

По крайбрежния пясък полегна

и намигна ми “Още съм тука!”

13. 09.  2011

 

Тук и сега ви представям Слънчевият свят – мястото на децата!

В своя път минах през хиляди места, пред очите ми изникнаха всякакви гледки, чух разнообразни звуци, срещнах различни хора. И знаех, и не знаех какво искам и какво върша. Често бях объркана, по-често решителна. Случваше ми се да съм натъжена, но много повече усмихната.

Събрах идеи, натрупах опит, заради децата.

Тук и сега ви представям Слънчевият свят – мястото на децата!

 

извън себе си

Себе си не мога да открия,

мисля, че навсякъде надникнах.

Търсих се, оглеждах, но се крия,

да не съм на себе си привикнах …

 

български мартеници

Баба Марта бързала, мартенички вързала …

Ето ги, вече са по ръцете ни, закичени по дрехите, греят в бяло и червено за здраве и късмет. Мартенички. Българска отколешна традиция.

На едно щандче на тротоара до автобусната спирка има надпис “БЪЛГАРСКИ МАРТЕНИЦИ”. Някак странно ми стоят тези две думи в такава комбинация. Че каква е мартеницата, нали си е наша, никъде другаде я няма (уж, но да не се впускам е разсъждения колко е българска и колко многонационална, мен като дете са ме учили, че си е наша и аз ще се придържам към това положение), символ на България е и пр.?! Мартеницата съдържа “българска” в себе си, не е нужно да се пояснява, нали така?!
Е, да, ама великия китайски народ (нека винаги има работа за него и ориз!) може и прави всичко, включително и мартеници. И ето, че и за този наш, по- и най-нашенски символ се налага пояснение, че е български (т.е. направен в България).

 

като първа любов

От тогава не мога да спя, почти не мога да ям, мислите ми все натам се отплесват, загубих спокойствието си, ума си, чезна.

Видях го в търговския център, казано по нашенски – в мола. Стоеше самотен до щанда за техника и сякаш бе загубил себе си, а в черния му поглед се четеше молба да го спася. Озърнах се, да не би да гледа и другите по този начин, но не, този черноок взор бе отправен само към мен.

Отвърнах на погледа му, постоях мълчаливо срещу него и се отдалечих. И от тогава нямам миг покой. Все него виждам и съзнателно, и не. Мечтая го, представям си го, сънувам го. Дори тайно се промъквам, там където се погледнахме за  пръв път, за да го видя още веднъж, и още веднъж, и още …

Гледам снимките си и въздишам. Хубави са, но нещо им липсва. Знам какво ще ги направи завършени, както аз ги виждам, но все не успявам да постигна това. С него щяха да бъдат съвършени. Ако беше с мен. Той. Онзи така мечтан, сънуван и желан фотоапарат Nikon D90 …

 

какво значи ‘скоро’

Скоро. Така казах аз и се замислих какво значи това.

Две секунди,  две години? За нетърпеливия и две минути биха били цяла вечност. Въпрос на гледна точка, както клиширано обичам да пояснявам. Моето скоро се оказа няколко часа, няма и денонощие. След като разбутах кошера в главата си, думите решиха да зарежат партито, да оставят чашите с шампанско и да поспят. Една нощ, смятам, им е достатъчна.

И така, рано, рано сутринта ги строих в две редици и ги помолих (подкупих ги, признавам) да тръгнат към върховете на пръстите. Някои, по-стари думи не успяха да се ориентират веднага накъде да потеглят, към лявата или дясната ръка. Те бяха свикнали да се придвижват в дясно и да достигат до пръсти, държащи писалка. Но на част от тях им се наложи да минат отляво, за да раздвижат пръстите на лявата ръка и да натиснат бутоните от лявата страна на компютърната клавиатура.

Младите думи пък се надуваха, че знаят всичко, заеха помпозни пози и се раздвижиха в ляво и в дясно. Имаше кратък спор с по-старите, които твърдяха, че писалката е къде, къде по-удобен инструмент от клавиатурата и сигурността е по-голяма, когато думите биват изписвани върху лист хартия. Пишеш, после прибираш и … И ама, заинатиха се по-младите, за да бъдат видяни от повече хора (тия, де, думите от листа) са нужни предпечат, печат, разпространение, това да не ви е вестник. Много по-удобно, практично и съвременно е думите да минат през бутоните на клавиатурата и да се изпишат на екрана в блог, да речем (‘щото написани и съхранени в текстови файл ги чака същата съдба като онези от листа).

В блог е различно. Думите, веднъж излезли от главата на човек и влезли в блог носят новото, съвременоото, те са модерни , конкурентноспособни, те …

Ама, отплеснахте се! Сръчках думите, тъй като ги насочвах да разсъждават върху казуса ‘скоро’, а те къде се запиляха – минало, настояще, скоро и за бъдещето ще започнат да спорят и съвсем хаотично ще стане наоколо. Ха! ‘скоро’ ли казах?

Какво значи ‘скоро’? Две секунди,  две години? Два реда, две страници?  Въпрос на гледна точка, както клиширано обичам да пояснявам.

 

и това е начало

Видяла жабата, че подковават вола и Анджелина си направила блог.

Загърбила съм децата и суматохата, която творят в момента с играчки и индиански викове, и пиша. В главата си имам много думи, една от друга по-хубави, завъртяни, накъдрени. Седят си там, купони правят, наздравици вдигат и само една малка част от тях, верни мои дружки, слизат към пръстите, за да ги раздвижат, а те от своя страна да започнат да потракват по  бутоните на клавиатурата.

Ето, започнаха да се движат пръстите ми, все още неуверени и с неясна мисъл за това, което правят. Но ще продължат. Когато думите решат да излязат. Скоро.